Празник на земеделската наука - 25 октомври 2014 г.

 
 
 
Расте търсенето на български хибриди царевица от института в Кнежа

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Farmer.bg

Конкурентният внос на семена насърчи учените от Института по царевицата в Кнежа да разработят нови хибриди от ранните групи на зрялост, които липсваха до момента като български сортове. Фермерите ги търсеха поради алтернативното използване на царевицата за производството на биогориво. За да отговорят на тези потребности, учените селектираха нови хибриди царевица „Кнежа”, които вече са оценени и търсенето расте, съобщи директорът на института доц. д-р Монко Нанков.

През последната година покупката на български семена е нараснала с около 5-6 %, което дава надежди на селекционерите, че вървят в правилната посока. Учените очакват интересът да се засили, още повече, че и цената на българските семена е доста по-приемлива от вносните аналози.

Част от новите хибриди бяха представени на празника на аграрната наука, проведен миналата седмица в сградата на Селскостопанската академия в София.

Сред интересните разработки  е хибридът „КНЕЖА 3su”, чийто вегетационен период достига до техническа зрялост за 80-85 дни. Като височина растенията достигат 210-220 см, здрави и устойчиви на полягане са, като в същото време са и слабо братящи. Дължината на кочаните достига 21-23 см., като зърното е бяло, нормален захарен тип. Средните добиви при умерено поливане достигат 1600 -1900 кг/дка. Растенията са устойчиви на по-важните икономически болести и неприятели по царевицата.

Сравнително кратък вегетационен период от 105-110 дни  има и хибридът КНЕЖА 310 FAO 300-400. Стъблата са средно високи и неполягащи. Добивът при неполиване е между 800 и 1000 кг/дка, а с напояване – 970-1100 кг/дка.

Оптимална гъстота без напояване е 6 000 р/дка, а масата на 1000 зърна – 310 грама.

Добри показатели имат и останалите хибриди от сортовете „Кнежа” 307, 442, 546, 619 и др., чието търсене също расте.

През последните години експертите от института развиват широка научна дейност с колеги от Сърбия, Молдова и Румъния, с които работят по съвместни проекти. Интересът към българските сортове расте, още повече ,че по някои показатели те дори превъзхождат хибридите на водещи компании в тази област, обясни още доц. Нанков.

 

Източник:Farmer.bg