Те са млади, току що завършили, но с желание и хъс започват работа като научни работници в Институт по царевицата - Кнежа.
Борислава Бачийска завършва Лесотехнически университет в София със специалност „Агрономство“, както и магистърска степен „Селекция и семепроизводство на културните растения“. Тя се занимава с цитоплазмена мъжка стерилност при царевица.
„ Целта е премахване на ръчния труд, спестяване на ръчното обезметляване на царевицата, тъй като метлицата не цъфти. Това е един от начините в института да се справим с недостига на кадри, които да работят в 40-градусови температури. Работата не е лесна. За съжаление младите хора в сектора не са много, защото може би си мислят, че попрището не е интересно. Работата е разнообразна и многокомпонентна, както зад лаптопа, така и дейността навън, на полето. С ръцете си мога да се докосна до цялата дейност и след това да си направя изводите и това е възможно в Институт по царевицата – Кнежа. Всеки избира попрището си, аз съм избрала своето и не съжалявам. Искам дългогодишната 100 годишна история на ИЦ – Кнежа да бъде продължена. Има толкова много учени, които са били тук и смятам, че е добре да се продължи това, което са започнали те. Бъдещето принадлежи на царевица, селектирана по естествен път, максимално щадяща и полезна за хората, без синтетика и химия.“ споделя ас. Борислава Бачийска.
Докторантът Юлиана Йорданова завършва образованието си в Аграрен университет – Пловдив със специалност „Растителна защита“. В ИЦ – Кнежа се занимава с размножаване на местни популации царевица и включването им в селекцията на новите хибриди.
„Интересът към местните популации в световен мащаб е голям, тъй като, колкото по-широка и разнообразна е генетичната основа, толкова по-устойчив и приспособим е хибридът. С оглед на това, че в световната селекция се включват малък брой линии, така се стесняват генетичните основи на царевицата, именно за да се разширят те, на помощ идват местните популации, екзотичните популации, стари сортове, които притежават ценни гени. Целта е да са по-приспособими и устойчиви на промените в климата. Според литературни данни в световен мащаб се употребяват едва 13 източници, които се използват за селекция на царевица, което е много малко. Това стеснява генетичните основи и прави царевицата уязвима на болести и може да стане срив в производството. Заради това значението на местните популации е голямо и много важно. Те разширяват възможността им за устойчивост на болести, неприятели, сухоустойчивост, спрямо днешните климатични условия.“, разказа ас. Юлиана Йорданова.