Царевицата е най-употребяваната зърнена култура за хранителни и индустриални цели. Над 1000 продукта се произвеждат от царевица. Това разказа доц. д-р Георги Йорданов от Институт по царевицата - Кнежа, част от структурата на Селскостопанска академия. Той се занимава с цялостния селекционен процес на царевица за фураж, хранителни и индустриални цели. Царевицата е интересна с това, че освен за фураж, което е основното ѝ приложение, тя се използва и с хранителни цели за хората, както и за индустриална преработка, което включва технология за производство на нишесте и продукти в които е включена царевицата. „Например глюкозо-фруктозният сироп, който замества захарта, се произвежда от нишесте, което се прави от царевица и в България се намира най-големият завод за производство на нишесте на Балканския полуостров, където се прави промишлената преработка. Други приложения са за производство на спирт, в хартия се добавя царевица и така се достига до над 1000 продукта. Друго важно приложение е за храна на хората. Това са различните видове брашна – от обикновената царевица за различни кулинарни цели като добавка към тестените изделия, също се използва и в производството на бира и в много други производи. Другият вид царевица е пукливата – тази за пуканки, тук също се създават нови сортове. Друг вид е захарната царевица или сладката царевица, която се използва в прясно и консервирано състояние. Самата царевица е много полезна като хранителен продукт, макар че е по-трудно смилаема и усвояема от пшениченото брашно, тя има много полезни вещества, които подпомагат здравето на човека, има антиоксидантни вещества, които предпазват от образуването на канцерогенни болести, особено свързани с перисталтиката. Антиоксидантите и фибрите действат предпазно и е изключително важно човек ежедневно да включва в храната си царевично произведение. Например може да завърши храненето си с една купичка пуканки, които ще му дадат необходимите фибри. Също така е препоръчително в хляба да има и част царевично брашно, това също така намалява съдържанието на глутен и прави хляба по-здравословен.“, каза още ученият. В института не се занимават с тези технологични процеси, те са следващ етап по веригата в преработката, но работят по създаването на хибридите, генетическите форми, които служат за изходна суровина. „Всеки хибрид царевица има определени качества и те трябва да се тестват. След като се получи брашното се правят продукти, които се оценяват, за да се прецени кой хибрид е по-подходящ за хранителни цели. В Институт по царевицата – Кнежа има създадени специални хибриди, които могат да се използват за хранителни цели. 

доц. д-р Г. Йорданов  

Имаме два хибрида пуклива царевица и четири хибрида захарна царевица. 

Последният създаден хибрид е от 2022 г., той е признат от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол. Тези нови хибриди са налични и ИЦ – Кнежа има готовност да ги предостави на земеделските стопани. Произвеждаме царевица за хранителни цели, но основната ни дейност е свързана със селекцията на фуражна царевица и там е нашата сила, продаваме семена. Фуражната царевица трябва да има освен добив, и качество на зърното, защото особено за царевицата е характерно ниското съдържание на протеин и незаменими аминокиселини. Затова е важно царевицата, която се консумира, да има определено ниво на белтъчини. Около 12% - 13% трябва да е количеството, за да бъде царевицата качествена. Масово продаваните хибриди у нас са с 9% белтък, което е много ниско и животните не обичат да ядат такава царевица, защото тя съдържа само нишесте и кравите не могат да наддават и да бъдат продуктивни. 

Нашите хибриди са с по-високо съдържание на белтъчини и се предпочитат от животните. 

Логиката на пазара е друга – там се гледа количеството да е голямо. Царевицата освен висок добив, трябва да има добро качество.“, допълни доц. Йорданов. По думите му трябва да се рекламира, че дадени сортове имат по-високо качество на зърното. Животновъдите у нас предпочитат българските хибриди, защото хранейки с тях, животните им постигат по-добър прираст. Друг съвет на учения е да се използват хибридите не при максимална гъстота на посева, защото по този начин спада съдържанието на протеин. Екстремно високите добиви водят до изтощаване на почва. Затова е необходимо хибридите да се сеят при умерена гъстота, съобразена с българските условия и е изпитано, за да може да се получи освен висок добив и качество на зърното.

 източник: https://www.agriacad.bg/bg/presscenter/news/article/carevicata-ima-nad-1000-prilojeniq-razkaz-ot-institut-po-carevicata-kneja