Предложените хибриди са от най-търсените групи на зрялост, които могат да задоволят всяко търсене на земеделските производители.
Създадени са при агроклиматични условия за страната, с всички промени в тях. Доказали своите качества и в сортоизпитване и признаване, те не отстъпват по биологични и стопански качества на чуждата селекция.
Кнежа 649
Включен в Сортовата листа на Р България. Хибрид подходящ за зърно и силаж. Реализира добивния си потенциал при условия без напояване.
При трайно засушаване рязко се отличава от другите хибриди в късната група с по-добрата си продуктивност. При официалното изпитване в ИАСАС на три локации (Селановци, Бръшлен и Раднево) без напояване през 2018 г. е показал добив на зърно 955 кг/дка – 105,6% превишение спрямо официалните стандарти. През 2019 г. добивът му е 971 кг/дка – 108 % над стандартите. Средният му добив от 6 локации за 2 години е 953,2 кг/дка, като средното превишение на стандартите Кн М625 и Кн 683А е 107,5%. Варирането на добива му за периода е CV=10,5%, по-ниско от това на стандартите. Има много добре изразена екологична стабилност.
авторски колектив:проф. д-р Стефан Вълчинков, доц, д-р Пенка Вълчинкова
Кнежа 650А
Хибридът е последно поколение на Институт по царевицата – Кнежа. Признат след двугодишно изпитване, поради убедителни резултати от ЕК в ИАСАС през 2022 г. Подходящ е за производство на зърно и силаж, като реализира висок добив на зърно и зелена биомаса. Устойчив на икономически важни болести и неприятели по царевицата.
Създаден в актуални агроклиматични условия, устойчив на засушаване, преодоляващ негативното въздействие на високи температури и липса на валежи в критичните за царевицата периоди. Попълва портфолиото на ИЦ-Кнежа в направление зърно и силаж.
автор: ас. Красимир Павловски
Всички хибриди съчетават висока продуктивност и устойчивост към икономически важни болести и неприятели по царевицата
На КОНКУРС ЗА ИНОВАЦИИ в рамките на международната изложба АГРА 2023 - Институт по царевицата бе награден с диплом в категория "Сортови семена и посадъчен материал" за специалните хибриди царевица Кнежа pop 1 – пуклива царевица и Кнежа sweet 1 – захарна царевица.
Кнежа pop 1
автор: доц. д-р Георги Йорданов
Кнежа sweet 1
НАЙ-НОВА БЪЛГАРСКА СЕЛЕКЦИЯ ЗАХАРНА ЦАРЕВИЦА
автор: доц. д-р Георги Йорданов
Институт по царевицата - Кнежа разполага със семена от царевични хибриди реколта 2022 г.
Кнежа 307, Кнежа 310, Кнежа 435, Кнежа 461, Кнежа 542, Кнежа 561,
Кнежа 564 и Кнежа М625
Цена 10.00 лева без ДДС.
за количества и доставка тел: 0886084544
Високо качество, атрактивни цени.
Нашата селекция работи за Вашите интереси!
В периода 16 януари – 17 февруари 2023 г., Селскостопанска академия обявява прием на заявления за участие по Програма „Еразъм+“.
Съгласно Договор No 2021-1-BG01-KA131-HED-000003303 между ССА и Център за развитие на човешките ресурси, допустими за финансиране са следните дейности:
1. Мобилност на докторанти с цел обучение;
2. Мобилност на докторанти с цел практика/стаж;
3. Мобилност на служители с цел преподаване;
4. Мобилност на служители с цел обучение;
Общата продължителност на периода на мобилността за преподаване/обучение на служители не може да надвишава 7 дни (5 дни обучение/преподаване и 2
дни път), имайте го предвид, когато попълвате заявленията си.
При мобилност с цел преподаване трябва да бъде спазено условието от минимум 8 часа преподавателска дейност на седмица (или за по-кратък период), като програмата и часовете се записват в заявлението.
Планираните дейности по настоящия прием следва да бъдат осъществени най-късно до края на месец септември 2023 година.
Заявленията са по образец и се подават в ЦА на ССА само на хартиен носител.
Документите, свързани с кандидатстването, може да намерите на електронната страница на Селскостопанска академия, секция „ЕРАЗЪМ+“, подсекция “Администриране“.
https://agriacad.bg/bg/science-and-education/administration/documents
Водени от всичко това, работим още по-усилено и през 2023 г. ще предложим на земеделските производители 8 нови хибрида царевица – посочи в интервю за „Агровестник“ доц. д-р Наталия Петровска, директор на Института по царевицата в Кнежа.
-Доц. Петровска, представете се на нашите читатели, откога сте директор на института, в какво направление работите?
-Доц. д-р съм в направление „Селекция и семепроизводство на културните растения“, а по професия съм агромом „Растителна защита“. Възпитаник съм на АУ Пловдив. Директор съм на Институт по царевицата – Кнежа от 01.08.2018 г. след избор на конкурсен принцип. Автор и съавтор съм на 5 хибрида царевица в различни направления на използване и групи на зрялост. Всички те са вписани в Сортовата листа на страната и се радват на добър прием от земеделските стопани.
Институтът по царевицата – Кнежа е създаден през 1924 г. като опитно поле към съществуващото тогава Земеделско училище. През 1925 г. с Указ № 77, подписан от Н.В. Цар Борис III се утвърждава създаването му. За цялата си почти вековна история институтът преминава през различни структури, но от 1962 г. се профилира в Институт по царевицата, отговарящ за Националната координационна програма при тази култура. Днес е структурно звено в системата на Селскостопанска академия София и единствен Институт по царевица в страната.
За периода след профилирането на Института (1966 – 2020) тук са създадени и официално признати 107 бр. царевични хибриди, като само за последните 4 години (2018-2021) те са 13. Много награди и отличия е получил институтът за този дълъг период, но за нас най-ценна е подкрепата и доверието, което получаваме от нашите партньори и клиенти. Работим съвместно със сродни институти в Северна Македония, Сърбия, Румъния, Китай и Турция. Наши хибриди се произвеждат освен в България, в Гърция, Турция, Молдова и Казахстан.
В последните години отбелязваме ВЪЗРОДЕН ИНТЕРЕС КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ЦАРЕВИЧНИ ХИБРИДИ. Показателен е фактът, че тази година реализирахме семената си още преди стартиране на пролетната кампания.
Търсенето на царевични хибриди, които освобождават площите своевременно и се прибират със стандартна влага, ни мотивира да работим усилено и днес можем да се похвалим с десетки ранни хибриди, които освен че са отличени със златни медали и почетни плакети на национални и международни изложения и от Съюза на изобретателите в България, са и сред най-търсените ни продукти на семенния пазар. Това са Кнежа 307, Кнежа 310, Кнежа 317, Кнежа 320, Кнежа 435, Кнежа 442, Кнежа 461 и още много други. Хибридите ни от по-късните групи пък са предпочитани за силаж от животновъдите и намират отличен прием сред тях. Голям е и интересът към захарни и пукливи царевици, които са създадени по класически метод на селекция, не са ГМО и са подходящи за директна консумация и преработка. Водени от всичко това, работим още по-усилено и през 2023 г. ще предложим на земеделските производители 8 нови хибрида царевица.
НОВИТЕ ХИБРИДИ, КОИТО ПРЕДЛАГАМЕ, НОСЯТ СИГУРНИ ДОХОДИ ОТ ДЕКАР И ПОЧТИ НИКАКЪВ РИСК ПРИ НЕБЛАГОПРИЯТНИ АГРОКЛИМАТИЧНИ УСЛОВИЯ. Не на последно място бих отбелязала и атрактивната цена, на която се предлагат нашите семена.
Пак ще подчертая, че за последните 4 год. са признати 13 царевични хибрида, които намериха широк прием сред земеделските стопани. Това са: Кн 317, Кн 320, Кн 564, Кн 565, Кн 568, Кн 570А, Кн 571, Кн 572, Кн 573, Кн 575, Кн 648, Кн 649 и Кн 651. Всички те са подходящи за зърно и силаж. Хибридите от ранната и средно ранната група са най-търсени от производителите за зърно. Подходящи са за отглеждане във всички региони на страната и могат да се използват за втора култура.
От всички хибриди има осигурен посевен матариал. Сортовата листа ще бъде актуализирана през 2023 г., тъй като имаме новопризнати хибриди на ИЦ-Кнежа. През тази 2022-ра предложихме 36 хибрида високодобивни и отлично адаптирани към климатичните условия царевични хибриди
-Освен със селекция в ИЦ се разработват и предлагат технологии за производство на царевица при различни производствени и почвено-климатични условия. Кои са най-атрактивните и достъпни ли са за земеделците?
-До 2000 г. се смяташе, че агротехнологиите са изчерпали своите възможности за повишаване потенциала на селскостопанските култури. С навлизането обаче на нова земеделска техника, технологиите придобиха важно значение за повишаване добивите от земеделските култури и ние се стараем да сме в крак с модерното земеделие.
Най-голям интерес за земеделските стопани в царевичното производство, се оказа предложената от нас технологична схема „Система Плюс“. Тя се изразява в смесено засяване на 2 или повече хибрида, близки по вегетация, в общ посев и произведени по схема на смесване. Увеличаването на добива е в рамките на 10-12%, дължащо се на преопрашването на хибридите.
-През последните години, във връзка с глобалното затопляне, все повече се говори, че соргото ще бъде алтернатива на царевицата, вашият коментар?
-От няколко години нашият екип работи съвместно с научните екипи на Институт по фуражите – Плевен, и Земеделския институт – Скопие. В трите института се провеждат съвместни опити за изпитване на количествени и качествени показатели на двете култури – царевица и сорго. Досегашните резултати показват по-висока сухоустойчивост при соргото, но липсва потенциала за добив и качество на зърното при царевицата. Двете култури могат да се отглеждат едновременно, без това да измества, която и да е от тях.
Целта, която си поставих като директор е да увелича пазарния дял на нашите хибриди и да върна родната селекция по българските земи. Твърде амбициозна задача, но с подкрепата на цялото ръководство – на място и в ССА, научния колектив, административен, технически и помощен персонал, тази мисия се оказа успешна.
Неслучайно през последните 5 години Институт по царевицата е носител на 15 престижни награди и отличия от СИБ, ИТИ, НАЗ, международното изложение АГРА и ССА. Не е случаен и фактът, че от няколко години не можем да задоволим напълно търсенето на семена от нашите хибриди, поради малката площ, с която разполагаме за семепроизводни посеви.
Заслуга за популяризирането на нашите продукти и практични резултати имат много национални и международни издания. Благодаря на „Агровестник“ за подкрепата и връзката, която създават с нашите клиенти!
Въпросите зададе Велина ПЕТКОВА
повече в Агровестник- стр. 5-19
Цялото интервю може да прочете на сайта на „Агровестник“
Страница 7 от 20