MH1211BO.009
Плевен - проф. Мартин Банов - академия

Бъдещето на Селскостопанска академия е не да иска пари, а да разработва задачи, за които да й бъде плащано, смята проф. Мартин Банов


Плевен, 16 август /Малин Решовски, БТА/
Бъдещето на Селскостопанска академия и нейните институти е не да искат пари, а да разработват задачи, за които да им бъде плащано. Това заяви за БТА проф. Мартин Банов - председател на Селскостопанска академия /СА/.
По думите му в момента по европейските насоки за действие в периода на новата селскостопанска политика се изисква всеки стопанин да получи субсидия, като преди това му се направи изследване на земите, които той използва, и му се дадат препоръки как да ги тори. "Ние имаме предимството да познаваме територията на България, състоянието на почвите и климата, тъй като имаме 29 звена в цялата страна. Надяваме се академията да изпълни тази задача, което би означавало да получи допълнителни средства", посочи той.
Ние искаме държавата да ни припознае и да ни финансира, като изпълняваме задачи, полезни за нея, подчерта проф. Банов. Той добави, че са готови с конкретни идеи. Една от тях е създаване на сдружения - клъстери, в които на върха да бъдат преработвателите. Очакваме МЗХГ да подкрепи сдружаването, което ще осигури сигурност и на институтите, и на производителите, отбеляза председателят на СА.
Проф. Банов припомни, че имат проблем с размера на бюджетната субсидия на академията. Тя не достига и за заплати на служителите в системата, които са 1800 човека, а от тях 500 са научните работници. "Нужни са около 32 млн.лв, за да можем да дадем заплатите, а в момента субсидията е 27 млн.лв. Затова се стараем да предложим конкретни задачи, които да изпълним, за което да получаваме финансиране", изтъкна той.
Проф. Банов инспектира Института по царевицата в Кнежа, който е сред основните звена на Селскостопанската академия в област Плевен.
/МХ/

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2262663

MM1124BO.010

Българските земеделци се завръщат към българската селекция, заяви за БТА директорът на Института по царевицата в Кнежа

Плевен, 15 август /Малин Решовски, БТА/
Българските земеделци се завръщат към българската селекция - особено животновъдите от интензивен тип на животновъдство. Това заяви пред репортер на БТА доц.д-р Наталия Петровска - директор на Института по царевицата в Кнежа.
Стопаните споделят с нас, че животните предпочитат българска царевица, заради вкусовите й качества, посочи тя. "Имаме заявки за следващата година за търсени хибриди царевица - заложили сме ги за производство. Дано да има реколта от тях, защото годината е много сушава. Засушаването започна от есента", подчерта доц. Петровска, По думите й очакваната реколта ще бъде редуцирана - при нормални добиви от 800-900 килограма от декар, очакванията са да се получат към 500 килограма от декар. Като качество обаче нямаме място за съмнение, изтъкна тя. "Нашата селекция е създала хибриди за условията на нашата страна, т.е. за типичните засушавания, за типичните климатични промени. Нашите хибриди са конкурентни на западните, особено като цена, която е една трета от тази на западните хибриди. Като добиви не остсъпват при интензивен тип на отглеждане - те вървят с пакета от растително-защитни мерки", отбеляза директорката на научното звено, което е част от Селскостопанската академия - София. Според нея Институтът има много важно значение за зърнопроизводството и животновъдството като единствен в България, който е специализиран за селекция на царевица. От няколко години забелязваме повишаване на пазарния дял, но трябва време да се наложат българските хибриди като се нуждаем и от подкрепа от МЗХГ, допълни доц. Петровска. Тя уточни, че имат идеи как българската селекция да получи държавна подкрепа. "Рекламата на нашите хибриди не е достатъчна, нямаме тези средства, които влагат другите. Ние разчитаме на качеството на нашите хибриди и това че са създадени за конкретните условия на страната. Сега имаме 14 хибрида, които можем да предложим в най-търсените групи царевични хибриди. С подкрепата на държавата и на Селскостопанска академия, Институтът по царевицата в Кнежа има бъдеще", е категорична директорката.
"Работим по международни проекти със съдействието на Академията, извършихме структурни промени. Проблем е, че младите научни работници са малко. Тази година младите учени бяха подкрепени - държавата трябва да ги подкрепя в бъдеще", е убедена доц.д-р Наталия Петровска.

/ММ/

 http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2262396