Ръководители на работния колектив: доц. д-р Люба Глогова и проф. д-р Вилиана Василева

Продължителност: 01.01.2024 – 31.12.2027 г.

Резюме

Настоящите предизвикателства към селското стопанство като един от най-чувствителните на климатичните промени сектори налагат търсене на агротехнологични прийоми за избягване и/или по-леко преодоляване на неблагоприятните последици от тях. От голямо значение е необходимостта от адаптиране на културите и технологиите на отглеждане към увеличаване на периодите на засушаване и сезонните колебания, произтичащи от изменението на климата. Науката трябва да препоръча интегрирани подходи за изграждане на устойчиво земеделие при тези условия, давайки приоритет на мултидисциплинарни изследвания.

Царевицата е важна фуражна, продоволствена и техническа култура. Усилията на селекционерите са насочени към създаване на хибриди с висок адаптивен и продуктивен потенциал. Не само селекцията, но и технологията, и прилагане на подходящи агротехнологични практики има значение за успеха на отглеждането й в променените климатични условия. Бъдещото производство ще зависи от новите разработки в технологиите за увеличаване на производителността, освен ефектите от изменението на климата.

С включване на междинни култури (бобово:житна смеска) при отглеждане на царевица (монокултурно и в сеитбооборот пшеница, царевица, слънчоглед) се очаква: обогатяване на почвата с достъпен азот, увеличаване на влагозадържащата й способност, подобряване на механичния й състав, по-висока продуктивност и качество на зърното, установяване ефекта на междинните култури върху заплевеляването и икономически важни неприятели по основната /-ите/ култура /-и/.

Акцентът е при заораване на смеската, поради по-големия дял на бобовите компоненти в нея, обогатяване на почвата с азот. Не по-маловажно е увеличаване на влагозадържащата способност на почвата, което при засушаване ще спомогне за по-лесното преодоляване на сушата. Тези благоприятстващи развитието на растенията фактори, заедно с подобрения механичен състав на почвата, наличието на повече достъпни за растенията основни хранителни вещества, допускаме, ще доведат до по-висока продуктивност и качество на зърното от царевица.

Правенето на прогнози за индустрия като селското стопанство не е лесно, поради това, че се влияе от много фактори, някои от които непредвидими. Все пак анализаторите въз основа на исторически данни от предишни години и внимателен анализ на настоящите тенденции, са определили посоката, към която върви земеделието в Европа (https://agri.bg/novini/10-makrotendencii-v-evropeiskoto-zemedelie-prez-2024-g). Експертите поставят сред топ 10-те тенденции все по-голямото използване на покривни култури с оглед повишаване на плодородието на почвата и компенсиране на разходите за химически торове – една от целите, които си поставихме пред научноизследователската работа по проекта.

 Ключови думи: междинни култури, царевица, почвено плодородие, смески

Научен колектив:

доц. д-р Люба Глогова

проф. д-р Вилиана Василева

доц. д-р Емил Василев

гл. ас. д-р Соня Горановска

гл. ас. д-р Желязко Вълчинков

ас. Димитър Велчев

ас. Петьо Даулджиев

ас. Ани Димитрова

ас. Бисерка Хинкина

доц. д-р Здравка Петкова - ИПАРЗ – София

доц. д-р Румен Базитов – ЗИ – Стара Загора

чл. кор. дбн Сергей Коць - ИФРГ, НАН - Киев, Украйна

проф. д-р Вера Попович - ИПЗК-Нови Сад, Сърбия

доц. д-р Милосав Бабич - ИПЗК-Нови Сад, Сърбия

доц. д-р Вера Ражичич, Нишки университет, Селскостопански факултет, Крушевач, Сърбия;

доц. д-р Йела Иканович, Белградски университет, Аграрен факултет, Земун-Белград, Сърбия